Tech & Rights

Борбата срещу масовото следене във Великобритания ще продължи пред ЕСПЧ

Liberty се присъедини към жалбата на правозащитни организации срещу решението на трибунала във Великобритания, според което масовото следене в страната за законно.

by Liberty
Photo: George Rex - Flickr/CC content

Liberty и девет други организации обжалват пред Европейския съд по правата на човека решението на Трибунал на разследващите органи, според което масовото следене, извършвано от британските разузнавателни служби, е законно.

През декември 2014 г. Liberty оспори решението на трибунала, че програма Темпора, даваща право на Правителствената дирекция комуникации (GCHQ) да прихваща и обработва милиарди лични съобщения всеки ден, е в съответствие със законите за правата на човека.

Жалбата също оспорва констатацията на трибунала, че разузнавателните служби на Великобритания имат право на достъп до сурови данни, събрани тайно чрез програмата PRISM, управлявана от Националната агенция за сигурност на САЩ (NSA).

Решението дойде, след като Liberty, Amnesty International, Privacy International и други предявиха иск срещу службите за сигурност. Повод за иска бяха разкритията за NSA, направени от Едуард Сноудън.

Второто решение на трибунала от февруари 2015 г. постигна частична победа за Liberty и другите ищци. То установи, че споделянето на разузнавателна информация между САЩ и Великобритания преди декември 2014 г. е било незаконно, тъй като начинът за извършването му е държан в тайна. По време на съдебното производство все пак бяха оповестени и някои данни за тайния обмен на разузнавателна информация.

Това е първото решение против агенциите в 15-годишната история на Трибунала, осъществяващ надзор над GCHQ, MI5 и MI6.

Джеймс Уелч, правен директор на Liberty:

"Единствено благодарение на разкритията на Едуард Сноудън и на малкото информация, която с другите ищци изискахме от правителството, сега знаем каквото и да е за дейностите на разузнавателните служби. Трибуналът счита, че има достатъчно гаранции, защитаващи нашия личен живот от злоупотреба в огромни мащаби. Не сме съгласни и се надяваме най-накрая ЕСПЧ да покаже на службите ни за сигурност, че не могат да работят в почти абсолютна тайна".

Масовото следене и достъпът до него от страна на държавните органи във Великобритания се регулират от закона за разследващите органи от 2000 г. Liberty вярва, че тази широка и неясна рамка трябва да бъде преразгледана, за да се гарантира, че нарушаването на личната неприкосновеност е винаги надлежно оторизирано и в съответствие с принципите на необходимост и пропорционалност.

Карли Нист, правен директор на Privacy International:

"Масовото следене нарушава основните ни права. Да прихващащ милиони съобщения всеки ден, но тайно и скрито да получаващ още толкова от NSA, не е нито необходимо, нито пропорционално. Докато трибуналът застава на страната на GCHQ и срещу правата на милиони хора, най-висшият съд по правата на човека в Европа неведнъж е задължавал национални разузнавателни агенции да се съобразяват с човешките права. Надяваме се, тази традиция да продължи и в крайна сметка GCHQ да бъде държана отговорна за неограничено шпиониране на лична кореспонденция в световен мащаб".

Ник Уилямс, юридически съветник на Amnesty International:

"Следенето, което правителството на Великобритания продължава да извършва с неспираща сила и в безпрецедентен мащаб, има големи последици за неприкосновеността на личния живот и свободата на изразяване. Никой не е над закона и Европейският съд по правата на човека сега има шанс да го покаже".

Страна по делото са: American Civil Liberties Union, Amnesty International, Bytes for All, Canadian Civil Liberties Association, Egyptian Initiative for Personal Rights, Hungarian Civil Liberties Union, Irish Council for Civil Liberties, Legal Resources Centre, Liberty и Privacy International.