Tech & Rights

Сигурност и човешки права - нов​ доклад на Liberties​

Днес Liberties​ публикува анализа си "Сигурността и правата на човека". Според него две от често прилаганите мерки за борба с тероризма уронват устоите на демокрацията. Освен това са неефективни, а и доста противоречиви.

by Israel Butler

Правителствата могат да гарантират постоянна сигурност, единствено и само като изпълняват задълженията си, свързани с правата на човека. Това означава, че мерките, които прилагат трябва да бъдат пропорционални. Освен това е необходимо те да бъдат ефективни и да се борят с първопричините за радикализацията, а не със симптомите й.

Тук ще откриеш пълния доклад, а тук е резюмето му.

Масовото наблюдение и разделението на етноси са прийоми, използвани в редица държави от ЕС. Макар че на пръв поглед изглежда, че те работят, реалността е съвсем друга. Вероятността те да застрашат обществената безопасност е доста голяма. Анализът ни показва, че съществуват алтернативни политики за борба с тероризма, съобразени с правата на човека. Те на практика са по-ефективни, когато става въпрос за сигурност.

Основни констатации:

- Масовото наблюдение накърнява демокрацията, защото тя не може да функционира, когато е застрашена неприкосновеността на личния ни живот. Изследвания, провеждани през последните петдесет години, доказват, че хората се съобразяват с мненията и правилата, наложени от мнозинството, когато са на публични места или смятат, че са наблюдавани. Личното ни пространство трябва да е гарантирано, за да се чувстваме свободни да творим, разсъждаваме, обсъждаме и споделяме информация, и идеи, без да се страхуваме от преценката на другите. Това позволява на обществата да се развиват и прогресират, променяйки правилата и концепциите за живота. Пример за това са опазването на околната среда и online дейността ни. Поверителността също така позволява на журналисти, активисти и политици да търсят отговорност от лидерите ни. Тези хора често разчитат на източници на информация, които искат да запазят анонимността си, защото не желаят да разкрият самоличността си или се страхуват от наказателна отговорност.

- Понастоящем болшинството хора са склонни да гледат на интернет като на "обществено" пространство. Там не можем да се радваме на неприкосновеност на личния живот. Проучвания за използването на интернет, направени наскоро, доказват, че по-голямата част от журналистите се самоцензурират. Част от обществото вече се притеснява, когато го използва, за да се информира по въпроси или да ги обсъжда, тъй като се опасява, че това ще предизвика разногласия. Масовото наблюдение пречи на правилното функциониране на демокрацията. Въпреки че цената, която обществото плаща е толкова висока, то не ни дава нищо съществено в замяна. Всички налични доказателства сочат, че то никога не е помогнало за предотвратяване на терористична атака или за идентифициране на нападатели.

- Оказва се, че болшинството участници в терористични акции са познати на службите за сигурност от доста отдавна или вече са били в контакт с органите на реда, заради престъпна дейност, или психични проблеми. В случаите, когато службите за сигурност не са успявали да предотвратят подобно действие, това най-често се дължи на факта, че не са разполагали с необходимия ресурс, за да държат извършителя под наблюдение или са пренебрегнали информация, предоставена им от други органи, или чужди правителства.

- За разследващите престъпления, свързани с тероризма, най-полезните източници на информация са общностите, семействата и познатите на извършителите. Службите за сигурност получават необходимата им информация най-вече от гражданите. Широкомащабни операции в САЩ, Германия и Франция, основаващи се на принципа на етническото разделение, не доведоха до желания резултат. Никой не бе подложен на наказателно преследване за терористични действия. Изследванията показват, че използването на този принцип при разследване на престъпления води до намаляване на броя на разкритите нарушители.

- Етническото разделение прави обществото по-уязвимо, защото то не помага, а само заблуждава службите за сигурност. Терористичните организации просто наемат хора от различни етноси. Екстремистите произхождат от много на брой националности и етнически групи, включително бели (западноевропейци), приели друга вяра. Освен това подобно профилиране предизвиква възмущение сред невинните членове на набедената общност. В резултат на това, те вече не са така склонни доброволно да предоставят информация на полицията. Причисляването към даден етнос може да накара някои да се чувстват маргинализирани и дискриминирани. Ето къде се крие една от основните причини за радикализацията.

- Правителствата, борещи се с превръщането на радикализацията в екстремизъм, са се фокусирали върху последните фази на този процес. Те смятат да пренебрегнат основните причини, които водят до това. Те се крият в социалното и икономическото неравенство, и в дискриминацията, която все още съществува в някои държави. Освен това те може да бъдат открити и в сътрудничеството с репресивни режими, управляващи страни, в които се нарушават човешките права.

Докладът препоръчва на правителствата:

  1. Да се предоставят на службите за сигурност по-големи ресурси за осъществяване на целево наблюдение. В същото време е необходимо да се правят независими проверки от страна на съдилищата и парламента, за да се предотвратяват злоупотреби.
  2. Подсилване на съществуващото полицейско управление или създаване на такова, което да обслужва съответната общност, за да се изградят отношения на взаимно доверие. Така полицията по-лесно ще получава информацията, която й е необходима при извършването на разследване. Това не означава, че тя трябва да набира информатори. Действията на служителите на реда трябва да допринасят за установяване на отношения на взаимно уважение между полицията и обслужваната общност. Тази политика следва да се прилага за всички, а не да е насочена към конкретни малцинства.
  3. Службите за сигурност трябва да използват правомощията си да спират, претърсват и задържат хора, само когато имат конкретни доказателства за престъпна дейност. Правителствата могат да следват добрия пример на Испания и Обединеното кралство. В тези страни успешно се осъществяват проекти за обучение на служителите на реда относно начините за избягване на разделението на етноси. Това доведе до по-малко спирания на хора за проверки и повече арести.
  4. Да изпълняват задълженията си за насърчаване на равен достъп до образование, работа и адекватно жилищно настаняване, както и да се борят срещу дискриминацията на етническите малцинства. Освен това трябва да зачитат правата на човека при сключването на договори с други държави. Това ще реши проблема с радикализацията още в зародиша й.
  5. Правителствата се опитаха да убедят обществеността, че правата на човека са част от проблема, а неприкосновеността на личния живот се използва за прикриване на някои смущаващи тайни. Те искат да ни накарат да повярваме, че тероризмът е нещо, което можем да победим, без да обръщаме внимание на причините, които го пораждат. Реалността обаче е друга. Човешките права ни гарантират безопасност. Ако правителствата просто изпълняват задълженията си, записани в основните закони, и уважават правата ни, обществата ще бъдат по-сигурни.

Тук ще откриеш пълния доклад, а тук е резюмето му.