Стеенрок е ежегоден музикален фестивал, който се провежда пред центъра за задържане на чужденци Карикол в Белгия. Фестивалът заяви исканията си за затваряне на центъра за задържане, преустановяване на депортирането, преосмисляне на миграционната политика и процедурите по предоставяне на убежище, гарантиране всекиму правото на свободно придвижване и борба с полицейското насилие.
По повод събитието, делегации от белгийския и европейския парламент посетиха центъра, придружени от на Лига за правата на човека (ЛПЧ). Повечето делегати никога не са идвали в центъра преди, така че президентът на ЛПЧ Алексис Деслаеф бе техен своеобразен гид.
"Недопустими"
Посещението на Карикол – институция, отворила врати през пролетта на 2012 г., за да замени центровете INAD и 127bis - продължи около час и половина и започна с брифинг на директора на центъра в присъствието на шефа на охраната.
Центърът е с капацитет от 90 места, но рядко са заети повече от две трети. Предназначен е за настаняване на лица, чиито заявления са счетени за "недопустими", тъй като документите не са изрядни или липсва доказателство за наличие на достатъчно средства, например.
Тези хора обикновено са задържани за около три дни докато не бъдат депортирани с планиран полет извън страната. Има и лица, подали молба за убежище на летището или в Карикол, за които лишаването от свобода продължава по-дълго.
Задържането им трае два до три месеца в изчакване на решение по заявленията им. Ако бъдат одобрени, те получават статут и подкрепата на FEDASIL; ако бъдат отхвърлени, ги чака принудително връщане.
Друга категория е тази на "незаконно пребиваващите лица", чакащи депортиране. Тяхното задържане може да продължи с месеци; една бременна жена бе задържана за почти шест месеца. Последната категория в Карикол са задържаните от Министерството на вътрешните работи (обикновено за екстрадиране в други държави).
Спокойна атмосфера
Макар хората, живеещи в центъра, да са разнородни, те не създават проблеми за съвместното съжителство и атмосферата в институцията е доста спокойна.
В момента задържаните в центъра са предимно албанци, иракчани и сирийци.
На въпроса дали има непълнолетни, задържани в центъра, директорът ни каза, че това може да се случи, но само за няколко часа, докато бъде установена възрастта им.
Попитахме и дали задържаните имат достъп до информация относно правата им (във връзка с процесуално представителство, претенции, производства срещу тях, и т.н.). Бяхме информирани, че документите (на 30 езика) се дават на задържаните при пристигане. Информация за посещенията на НПО и Комисията по жалбите пък е достъпна в общите части на центъра, но не ни остана достатъчно време, за да ги видим.
Зелени поляни и високи огради
Обиколката по белите коридори продължи. Всичко тук беше бяло, а облите прозорци гледаха към зелени поляни. Всичко беше чисто. Човек можеше да си помисли, че е в болница.
Трябва да отбележим, че знаците в Карикол са само на холандски език, въпреки че повечето задържани не го знаят. Интернет връзка има, но е достъпна само по няколко часа. Центърът няма достатъчно персонал.
Заобиколени от високи огради са вътрешен двор и спортна площадка, но не видяхме никого да ги използва. Същото беше положението и в библиотеката, а само в стаята с телевизор имаше няколко души.
Посетихме и стаите за "прием" - изключително чисти изолирани стаи, побиращи четири души и използвани "единствено за болни хора" (например при риск от епидемия на ебола). Шпионка позволява да се види какво става вътре.
Килиите за изолация в Карикол са малки, с черни стени и малки прозорци, без каквато и да е мебел или друг предмет. Понякога се използвали като места за пушене.
Килиите за изолация са използвани 15 пъти през 2014 г., най-често след сериозен инцидент, а понякога и за много кратки периоди от по два, три часа (времето, необходимо на задържания, за да се успокои).
Води се регистър на лекарствата, които се дават на задържаните само по лекарско предписание.
Разговори със задържаните
Докато бяхме спрели по един от коридорите, разговаряхме с три дами, които искаха да споделят с нас своето положение. Оплаквания от удобствата нямаше. Оказа се, че техните проблеми са свързани с лишаването от свобода и подлагането на унижение (например, да бъдат с белезници по време на трансфери от и до съда).
Бихме искали да припомним случая на млада сомалийка, държана с белезници в микробуса за трансфер и забравена от полицаите. Тя седяла на адската жега в продължение на два часа, без вода и начин да се обади за помощ. Накрая някой си спомнил за нея и я прибрали обратно в центъра.
Други посочват, че храната е подходяща само за някои хора и затова има случаи на задържани, които отказват да се хранят в продължение на няколко дни.
Постепенно и други задържани се приближиха до нас по време на посещението. Един възрастен господин показа протезата на крака си и каза, че не разбира защо е тук. Друг се оплака, че е бил арестуван само 20 минути, след като молбата му за убежище била отхвърлена. Трети пък пожела да смени адвоката си.
Ние също повдигнахме въпроса за намесата на полицията вътре в центъра. Беше ни казано,че това не се случва. Когато директорът ни изпрати през задния вход на сградата, видяхме около 15 полицаи, които напускаха центъра.
Посрещнаха ни журналисти, сред които обаче нямаше никой от големите медии или от държавната пресслужба.
Насроченото изявление на ЛПЧ не можа да се осъществи. Казаха ни, че е заради ограниченото време.
Ще бъде интересно да видим какви ще са действията на депутатите, присъствали по време на посещението.