Tech & Rights

​Белгия, която бе осъдена в Страсбург, трябва да демонстрира състрадание към болните чужденци

Европейският съд за правата на човека осъди Белгия за нечовешко и унизително отношение към грузински гражданин в критично състояние.

by David Morelli

На 13 декември съдът в Страсбург постанови, че Белгия се е отнесла нечовешки и унизително (в нарушение на член 3 от Европейската конвенция за правата на човека или ЕКПЧ) срещу тежко болен грузински гражданин.

Съдът реши, че с намерението си да го депортира в родината му, Белгия също така е нарушила правото му на личен и семеен живот (член 8 от ЕКПЧ), тъй като жена му и децата му живеят в Белгия.

Белгийската Лига за правата на човека (ЛПЧ) не спира да критикува яростно административните практики на Службата за чужденците, свързани със случаи, налагащи пребиваване по медицински причини.

Сериозността на заболяването се определя въз основа на представени медицински документи. Не се изисква присъствие на болното лице. Освен това, изискваният праг на тежест съответства на смърт на пациента в рамките на три месеца.

Службата за чужденците проучва съвсем повърхностно факта, дали е налична и достъпна необходимата медицинска помощ в страната, в която ще бъде върнат болният или в родината му.

Всеки има права

С решението си от 13 декември по случая “Папошвили срещу Белгия”, Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) постави нови изисквания към администрациите. Те твърде често нарушават основни права и убиват волята на законодателя за борба с нередностите, свързани със случаите на кандидатстване за постоянно пребиваване по медицински причини.

ЛПЧ отбеляза с известно облекчение, че извършените в тази връзка престъпления не прикриват основните проблеми, поставени за обсъждане. В случая е изключително важна ролята на ЕСПЧ, който за пореден път подчерта, че ценностите, залегнали във Всеобщата декларация и ЕКПЧ са предназначени за всички и не могат да се правят изключения.

Ще се промени ли нещо?

ЛПЧ се надява, че решението коренно ще промени административните практики.

Въпреки това се страхуваме, че администрацията и държавният секретар по въпросите на убежището и миграцията за пореден път ще пренебрегнат постановление на съда, както вече се е случвало с решения, взети в Страсбург.

Необходимо е спешно да се гарантират правата на болните мигранти. Уязвимото им състояние трябва да ги защитава от каквито и да било своеволни и необосновани решения. В момента се случва точно обратното.

Миграционната политика не трябва да "преминава червената линия", когато става въпрос за право на живот, достойнство и семеен живот.