Tech & Rights

​18 мерки за борба с тероризма: Белгия отвръща на удара, но на каква цена?

След терористичните атаки в Париж, белгийското правителство обяви приемането на 18 мерки за борба с тероризма, но според правозащитни организации те са заплаха за човешките права и свободи.

by David Morelli
Image: Tijl Vercaemer - Flickr/CC content
Ако трябва да се проведе борба срещу тероризма, то държавата има задължението да гарантира сигурността на гражданите, но законната и наложителна борба не може да бъде за сметка на основните свободи, характерни за всяко демократично общество, и то под предлог, че се осигурява хипотетично сигурността на гражданите.

Според анализ, извършен съвместно от Международна федерация за правата на човека (FIDH) и Лига за правата на човека (LDH), нарушаването на основните права е само един от главните пропуски на горепосочените мерки.

Нощни претърсвания

Тези мерки, точно както и мерките, позволяващи електронното наблюдение на лица, заподозрени в тероризъм, дават основание за сериозни притеснения от вмешателство на изпълнителната власт в работата на съдебната. Компрометирането на принципа на разделение на властите силно ни тревожи и не е белег на здрава демокрация.

Според LDH част от тези мерки могат да са сериозна пречка пред спазването на основните права. Сред тях е удължаване времето на полицейския арест от 24 до 72 часа. Тази мярка, изискваща поправка в конституцията, е напълно безполезна предвид редките случаи, в които задържането е било удължавано до 48 часа.

Възможността да бъде претърсен даден имот през нощта засяга не само личния живот на предполагаемия заподозрян, но и този на неговото семейство, включително деца, за които такова претърсване несъмнено ще бъде травмиращо. За да приемем, че тази мярка наистина е необходима, имаме нужда от повече доказателства, като се има предвид, че нощните претърсвания се налагат при тежки престъпления, притежание и разпространение на наркотици или при съгласие от страна на засегнатите лица.

Събиране на информация

Според друга констатация много от мерките (включително систематичният контрол на регистрацията на всички пътници от мрежата на международния транспорт, регистрационните номера на колите и краят на анонимните предплатени мобилни карти) позволяват на правителството да контролира населението масово.

Без да навлизаме в подробности за техния потенциал и ефективност (прочети задълбочения анализ за повече детайли), LDH и FIDH са на мнение, че въпреки натрупания опит и експертни заключения правителството продължава да държи на масовото събиране на информация, вместо да наблегне на качеството, като съсредоточи контрола си върху тези, които представляват проблем за сигурността или върху укрепване на местните служби за разузнаване.

Целият свят е абсурден, неефективен и контрапродуктивен. Твърде многото информация я убива.

Провал на демокрацията?

Също така някои мерки като например засилването на полицейските проверки по границите или експулсирането на проповедници на омразата надхвърлят законната борба с тероризма. Дали тези мерки са "Белгийски Patriot Act" (закон за борба с тероризма)? Със сигурност не.

Освен сериозните съмнения на LDH и FIDH за полезността и ефективността на някои от новите мерки, от анализа става ясно и че правителството няма намерение да се справи с тероризма и неговото най-силно ядро, а именно: с финансовата подкрепа благодарение на която той съществува (банковата тайна, данъчните убежища, договорите със Саудитска Арабия и т.н.).

Репресивният отговор на тероризма е обречен на провал. Ескалацията на сигурността като политически приоритет е равнозначно на провал на демокрацията.