В края на май Азербайджан пое председателството на Съвета на Европа за срок от шест месеца. За жалост, усилията на страната да въведе стандарти по защита на човешките права и демокрацията са недостатъчни. НПО със седалище в Баку изчисли, че политическите затворници в Азербайджан са повече от 100. На 22–ри май Европейският съд по правата на човека излезе с решение по делото на един от тези затворници - Илгар Мамадов – водач на опозиционното движение REAL.
Мамадов решава да издигне кандидатурата си за президент на планираните за ноември 2013 г. избори. През януари 2013 г. избухват бунтове в Исмаилия – град на север от Баку. Хората разрушават собствеността на политици и органи на властта, като дори подпалват местен хотел. Според медиите, народният гняв е отприщен от автомобилна катастрофа, причинена от сина на министъра на труда. Мамадов пише в блога си за това, на което става свидетел в Исмаилия. Според него хората излизат на улиците в борбата си с корупцията и непотизма. Той прави препратка към уебстраницата на Министерство на културата и туризма, според която подпаленият хотел е бил собственост на сина на министъра на труда. Само час по-късно информацията за хотела изчезва от страницата на министерството и постът в блога на Мамадов привлича медийното внимание.
В официално прессъобщение на Министерство на вътрешните работи и главния прокурор от 29.01.2013 се казва, че действията на Мамадов са атака срещу политическата стабилност на страната и по случая с „незаконния му акт“ е започнало разследване. Той е отведен за разпит от прокурор, за да бъде преценена степента, в която е замесен в бунтовете. По време на производството, двама свидетели дават показания, че Мамадов ги е накарал да хвърлят камъни по полицията. Обвиненият отхвърля твърденията и заявява, че доказателствата срещу него са фабрикувани.
През февруари 2013 г. той е арестуван, а срещу него е повдигнато обвинение за организиране и участие в бунтовете. Няколко седмици по-късно, обвиненията са изменени и вече търсят отговорност на Мамадов за упражнено насилие върху полицейски служител, поставящо живота и здравето му в опасност. През есента на 2013 г., изборната комисия сваля кандидатурата му от листите за президентски избори заради фалшиви подписи върху избирателните списъци. През март 2014 г. Мамадов е осъден на 7 години затвор, въпреки че обжалва решението в срок.
Тогава той се обръща към Европейския съд по правата на човека за нарушаване правото му на свобода и сигурност (чл. 5 от Конвенцията) при арест, без каквото и да е правно основание. Мамадов също твърди, че правото му по чл. 6 ал. 2 от Конвенцията (презумпция за невинност) е било нарушено с прессъобщението на Министерство на вътрешните работи и главния прокурор, обвиняващо го в организиране на безредиците. Освен това, задържането му е в нарушение на чл. 18 от Конвенцията, тъй като е политически мотивирано, за да попречи на президентската му кандидатура.
Съдът прецени, че всички тези права наистина са били нарушени. ЕСПЧ подчерта, че Мамадов е политик от опозицията, позволил си открито да бъде критичен към правителството в навечерието на изборите; че е отишъл в Исмаилия ден след безредиците и причинените от тях щети, което изключва участието в организирането им; че правителството не може да покаже каквото и да било усилие на съдилищата да проверят твърденията на Мамадов, нито да съберат доказателства за вината му; и че съдът просто е приел аргументите на прокурора и е произнесъл присъдата. Според ЕСПЧ прессъобщението, вменяващо вина на Мамадов, е несъмнено нарушение на презумпцията за невинност. Според съда няма съмнение, че азербайджанското правителство е целяло да заглуши и сплаши Мамадов преди изборите и затова присъдата му е в нарушение на чл. 18 от Конвенцията, във връзка с чл. 5. Съдът задължи правителството на Азербайджан да изплати 20 000 евро обезщетение на Мамадов.
Делото заслужава да бъде споменато на тържествата по случай годишнината от първите демократични избори в Полша. Има държави членки на Съвета на Европа, които имат нужда от подкрепа в международен план, за да извървят своя път към демокрацията. Въпреки че Азербайджан може да послужи за пример със своето председателство, двама обществени активисти бяха осъдени на от 3 до 5 години затвор само тази седмица.