Много от приятелите ми във Facebook се интересуват от политика доста повече от обикновените хора. В това няма нищо странно. Завърших политически науки в международен университет. Половината от бившите ми колеги от класа за придобиване на магистърска степен преподават политика в различни европейски учебни заведения. Общуваме си чрез социалните медии. Те редовно участват в дебати, в които се опитват да дадат най-точнахарактеристика на някои източноевропейски държави. Обсъждат неща като дали е правилно да ги наречем нелиберални демокрации, или демокрации с ниска интензивност, или просто кухи демокрации. Може би трябва да ги определим като демокрации, поставени под управление, или либерални автокрации, или авторитаризъм, дошъл на власт чрез избори.
Не съм човек, който претендира, че е много умен.* Обикновено нямам желание да участвам в дебати, които според мен са безсмислени.** Не ми пука как се наричат нещата. За мен е по-важно да има съгласие относно това, което наистина е съществено. Смятам също така, че етикетите, които поставяме, не бива да предизвикват объркване. Съществува обаче голяма вероятност това да се случи, когато става дума за охарактеризиране на някои източноевропейски режими.
Цинични усмивки
Защо? Нека да обобщя накратко как тези режими функционират. Те не идват на власт чрез военен преврат. Те всъщност провеждат избори, които печелят. Не оспорват конституционализма. Просто написват нова конституция. Твърдят, че старата не може да отговори на предизвикателствата, пред които сме изправени в 21 век. Те не зачитат законите, но го правят така, че да не се набива на очи. Бързо ги променят от днес за утре, без да се консултират със заинтересованите страни. След това стават обсебени от тях. Законите, които приемат, са твърде недвусмислени и не можеш да разбереш дали те касаят. Създават ги също така за конкретна институция или събитие, което не им харесва или искат да предотвратят. Много е трудно да бъдат съблюдавани. Те селективно ги прилагат срещу враговете си и с широки, цинични усмивки на лицата си казват, че е много важно законът да се спазва.
Те не ограничават свободата на медиите. Само искат от лоялни към тях олигарси да придобият колкото се може повече (в миналото) независими медиини издания, за да ги превърнат в пропагандна машина. След това използват най-пъклените прийоми, за да заплашват останалите, докато не започнат сами да си налагат цензура. Те не закриват организациите на гражданското общество. Просто ги наричат агенти на чужди държави и всячески им пречат да получават дарения. Те не хвърлят лидерите на опозицията в затвора без съдебен процес. Обвиняват ги в лошо управление на средства, опетняват репутацията им или ги подкупват. Те не изгарят книги. Само правят така, че писателите, които ги критикуват, да не получават същата подкрепа като тези, които са приятелски настроени към тях. Те не забраняват филми. Просто оказват натиск върху киносалоните да не ги прожектират.
След всичко това, какво определение ще дадем на тези режими? Нима можем да кажем, че са нов вид демокрация, за която досега не сме знаели? Дали това просто не са някакъв тип демокрации, които (очевидно) са несъвършени, или изобщо не са демокрации?
Да приемем новото и да изхвърлим старото?
Когато политолозите искат да преценят колко демократична е една държава или какви видове демокрации съществуват в наши дни, те обикновено използват редица показатели. Те не са подбрани на случаен принцип. Чрез тях се определя колко свободни са медиите и изборите, колко независима е съдебната власт, как се спазват конкретни основни права, и т.н. Накрая числата се сумират. Когато се правят съпоставки, се търсят сходни случаи на държави, за които са се получили близки стойности при повечето показатели.
Разбира се, че привържениците на "новите типове" демокрации твърдят, че показателите, които учените използват, са относителни, защото оценяват "тяхната" демокрация, поставяйки я в условия, характерни за стария вид. Това са глупости. Представи си, че приятелката ти смята, че е написала опера, която принадлежи към някакъв нов вид. Слушате музиката. На теб тя ти звучи по-скоро като хард метал. За това предлагаш да направите сравнение с оперите, които наистина са признати като такива. Така ще решите какъв точно е жанрът. Тя се ядосва и те обвинява в несправедливост. Защо, в края на краищата, трябва да използваме характеристиките на традиционната опера, за да определим дали това, което е написала, е опера. То е. Обаче е от нов тип.
В този случай можеш да решиш да оставиш нещата такива, каквито са. Просто ще се съгласиш с нея в името на приятелството. Има нещо, което досега сте наричали опера, но съществуват и други неща, които звучат странно, и са много различни от него. Тази стратегия не е добра, когато става дума за демокрацията. Най-добре е да настояваш за използването на установените показатели.
Легитимност и еднорози
Когато политолозите използват традиционните показатели, за да определят доколко съвременните държави са демократични, те констатират, че за съжаление няма ясни случаи на демокрации и на такива, които можем да определим като недемокрации. Има огромен (и растящ) брой страни, които попадат някъде по средата. Става въпрос за трета група държави, различаващи се доста от диктатурите, но и от установените демокрации.
Има причина, която кара режимите, попадащи в тази категория, да искат да се наричат демокрации. Има защо те да настояват, че тяхната "демокрация" е "различна", но това не я прави по-малко демократична. Причината е в легитимността. Към днешна дата само демокрациите се определят като легитимни режими. По-голямата част от хората вярват, че демокрацията е единствената приемлива форма на управление.
Не се оставяй да те баламосват. Това не са нови форми на демокрация. За тях дори не може да се каже, че са по-малко съвършени демокрации. Те не са демокрации. Демокрациите са либерални. Те се основават на върховенството на закона, свободните медии, независимостта на съдебната система и т.н. Тези неща нямат никаква връзка с това дали управляващата партия е консервативна, социалистическа или либерална.
Нелиберални демокрации не съществуват.*** Ако искаш, можеш да ги наречеш хибридни режими, за да отбележиш факта, че са по-приемливи от диктатурата, но това не са истински демокрации.
За наше удобство ще ги наречем авторитарни режими. Те, въпреки всичко, са неприемливи.
* Сега вече колегите ми вероятно са избухнали в смях. На мен все още не ми е смешно.
** От друга страна, някога написах доклад, в който направих философски анализ на проблема, свързан със съизмеримостта. Твърдях, че крокодилът може да е по-дълъг, отколкото зелен. Наистина го мислех.
*** Еднорози също не съществуват.