Tech & Rights

Политически анализ на новите правила на ЕС, които са заплаха за свободата на словото

Правителствата от ЕС и Европейският парламент се споразумяха относно нови правила за телевизията и услугите за споделяне на видеоклипове. Политическическият ни доклад разглежда основните проблеми и предлага решения на хората от ЕС, които правят законите.

by LibertiesEU

Liberties публикува политическото си становище относно промените в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (Директива за АВМУ). Преговорите между Европейския парламент и националните правителства в Съвета във връзка с приемането им вече достигнаха до финалната си фаза. Целта е да се създаде общ минимум от правила, задължителни за целия ЕС. Така компаниите и физическите лица ще спазват само един стандарт, когато работят в различни държави от ЕС. Няма да им се налага да се съобразяват с 28 нормативни акта, които отделните държави са приели.

В този специфичен законодателен акт са формулирани правилата, на които компаниите и правителствата трябва да се подчиняват, когато предоставят и регулират телевизионни и други подобни услуги, разпространявани в различни държави от ЕС. Директивата за АВМУ регламентира само някои аспекти, свързани с медиите. Те включват реклами, защита на децата, популяризиране и разпространяване на европейски телевизионни програми, излъчване на големи събития, например важни футболни мачове, достъпност за хора с увреждания, както и реч на омраза.

Анализът ни посочва проблемите, които обсъжданите в момента реформи ще предизвикат. Някои предложения нарушават правото на свободно изразяване, което ЕС и държавите, членуващи в него, са длъжни да защитават. Това е записано в Хартата на основните права на ЕС. Освен това докладът ни включва предложения за промяна на спорните разпоредби. Те ще гарантират, че правителствата и ЕС спазват правните задължения, които са поели.

Установихме четири основни проблема:

На първо място, чрез последния предложен вариант ЕС възнамерява да разшири обхвата на действие на Директивата за АВМУ. Това означава, че в бъдеще тя ще се прилага не само за телевизиите и телевизионните канали, разпространявани чрез интернет, но и за платформите за споделяне на видеоклипове като YouTube.

Причината за това се крие във факта, че лицата, вземащи решения в ЕС, считат, че платформите за споделяне на видеоклипове са услуги, подобни на телевизията. Следователно, за тях трябва да важат същите правила. Те, както и услугите, предоставяни при поискване (като Нетфликс), са коренно различни от телевизията, защото ни позволяват да гледаме каквото искаме, когато си поискаме и при това на устройството, с което разполагаме. За разлика от телевизионните услуги, при тях никога не ни се налага да гледаме нещо, което не сме обмисляли да изберем, за да гледаме. Така че не е необходимо да се налагат същите ограничения, каквито имат телевизиите. Там често се случва да гледаш нещо, което не си възнамерявал да гледаш. Налагането на същите сериозни отговорности върху платформите за споделяне на видеоклипове ще затрудни развитието на интернет-базираните творчески дейности и неоправдано ще ограничи свободата на словото.

Второ, новият вариант на Директивата за АВМУ изисква поне 20% от програмите на телевизионните компании да бъдат създадени в Европа. Има дори предложение обемът им да достигне 30%.

Насърчаването на европейските култури е важна задача на медиите, особено когато програмите от други страни, най-вече от САЩ, преобладават. Въпреки това дори изискването за 20% е непосилно бреме за компаниите. Малко вероятно е големите компании като Нетфликс или по-малките, предоставящи услуги при поискване, да се събразят с него и да започнат да произвеждат собствени европейски програми. Те ще изпълняват това условие, като просто включат готови европейски продукти в списъка си с програми. Тъй като тези неща няма да бъдат с ново и оригинално съдържание, малко вероятно е някой да иска да ги гледа. Следователно, правилото няма да успее да популяризира европейската култура, но ще наложи допълнително финансово бреме на медийните компании. Това изискване е оправдано само за каналите, притежавани от обществените медии, тъй като една от основните им задачи е да използват публични средства, за да популяризират националните и европейските култури.

Трето, предложението задължава интернет компаниите, например Facebook и Google, да решават какво е позволено на хората да кажат в интернет. Това е така, защото новият закон дава възможност на правителствата да ги глобяват, ако не премахват речта на омраза от сайтовете си.

На тези компании обаче е оставено да преценяват какво е реч на омраза и какво не е. Liberties предупреждава хората, отговорни за това решение, че то ще предизвика редица проблеми. Много е трудно да се определи кое точно е реч на омраза. Често хората споделят противоречиви идеи. Те шокират или дразнят част от обществото, но са важни за това, един дебат да бъде демократичен, и не представляват реч на омраза. Твърде вероятно е компаниите да станат прекалено предпазливи, за да избегнат евентуални глоби. Така е, защото бизнесът обикновено се ръководи от стремежа към максимална печалбата, а не от желанието да служи на демокрацията, насърчавайки умерения обществен дебат. Защитата на правата на човека не е от първостепенно значение за него. Вместо да оставят в ръцете на компаниите решаването на тези важни неща, правителствата трябва да дадат възможност на съществуващите правни процедури да вършат работата си. Това означава, че те трябва да позволят на съдилищата да преценяват кое съдържание трябва да бъде свалено от уебсайтовете.

Четвърто, Директивата разширява тълкуването на понятието "вредно съдържание". Според предложението на Европейската комисия платформите за споделяне на видеоклипове трябва да предприемат мерки, за да защитат децата от програми, които може да им навредят. Решението изисква от тях да поставят отличителен знак и дори да цензурират онлайн съдържание.

Това е лошо, защото компаниите ще използват филтриращ софтуер, който няма да различава информация, която може да е полезна, от такава, която наистина е вредна. Децата могат да търсят в интернет нещо, което ще помогне за сексуалното им образование, или помощ, за да се справят със сексуален тормоз. Това действие обаче най-вероятно ще бъде блокирано от софтуерния филтър, който се опитва да предотврати достъпа им до съдържание с насилие. Ще посоча само един нелеп пример. Началната страница на град Есекс бе блокирана от такъв софтуер, защото съдържа думата "пол".

Тук ще откриеш пълния текст на политическия доклад.