Tech & Rights

Новите мерки за борба с тероризма в Белгия ще навредят повече, отколкото ще помогнат

Новите мерки на белгийското правителство за борба с тероризма могат да имат обратен ефект и да застрашат основни граждански права, предупреждава Лига за правата на човека.

by Belgian League of Human Rights

След неотдавнашните нападения в Париж и разкритото ядро на терористи в Белгия, правителството реши да засили мерките за сигурност. Обявени бяха 12 мерки за подобряване ефективността на борбата срещу радикализма и тероризма. Лига за правата на човека (ЛПЧ) подлага на критичен анализ някои от тези мерки, за да гарантира, че законовата борба срещу тероризма не е за сметка на основните свободи.

Разширяване употребата на специални разузнавателни средства

Белгия, също като съседните държави, значително разшири законодателната рамка на борбата с тежката престъпност през последните години. На този етап обхватът й е такъв, че всяко разширяване на арсенала изглежда неуместно (а и не е поискано от компетентните органи на реда), с изключение на изменението, разрешаващо подслушване в случаи на подбуждане към и подготовка за терористична дейност. По отношение на такива престъпления, допълнението на закона изглежда логично. Въпреки това последните събития не трябва да позволяват други изключения в закона.

Повече предпоставки, водещи до лишаване от гражданство

Това е несъмнено най-лошият отговор на заплахата. Така наистина се създават две отделни категории белгийски граждани: тези, чието гражданство никога не може да бъде отнето, и тези, които могат да го загубят по всяко време. Тази мярка противоречи на призива на правителството за "съвместно съжителство" и ще доведе до различно отношение към гражданите въз основа на техния произход, според което "новите белгийци" са втора класа граждани. Не изключването, а именно включването е единствената надежда в отговор на крайностите.

Временно отнемане на лична карта, отказ за издаване на паспорт и конфискация на имущество

ЛПЧ настоява вземането на такива мерки да бъде съобразено с процесуалните средства за защита и с правата на страните по делото. С други думи, ако правителството предвижда, че такива мерки могат да бъдат наложени от министъра на сигурността по препоръка на службата на федералния прокурор, ЛПЧ смята, че обстоятелствата трябва да бъдат разгледани от независим и безпристрастен съдия (разследващ съдия например), а заинтересованите граждани трябва да имат възможност официално да обжалват пред разследващите органи. Само така ще се гарантира законосъобразността на мярката и ще се избегне произволното й налагане.

Обмен на информация с цел оценка на сигурността

ЛПЧ отбелязва, че към момента държавата и службите й за сигурност вече разполагат с обширни бази данни. Антитерористичната акция от миналата седмица показва, че истинският проблем не се корени в недостига на информация, тъй като лицата, обект на операцията, са били известни и под наблюдение. Затова ЛПЧ поставя под въпрос необходимостта от допълнително разширяване на правомощията, което не идва без рискове, и се надява, че правителството ще бъде особено бдително за поверителността на разследванията и за пропорционалността на мерките, зачитайки правото на личен живот. Би било парадоксално, ако основна демократична ценност като неприкосновеността на личния живот стане жертва на борбата срещу хора, които не зачитат ценностите на демокрацията.

Борбата срещу радикализма в затворите

ЛПЧ, подобно на много международни организации, вече посочи явната липса на политическа воля за въвеждането на мерки за насърчаване на образованието и рехабилитацията на затворници. Затворът е особено проблемно и криминогенно място, а това спомага за радикализирането на някои затворници. Засилването на мерките за сигурност като единствено средство за борба с радикализацията в затворите би имало обратен ефект. Борбата срещу радикализма е невъзможна без широко обсъждане на ролята и функциите на затворите. Подходи, основани единствено на сигурността, често се оказват неефективни. Затова е наложително да се опита друг подход.

Помощ от армията за конкретни надзорни задачи

ЛПЧ не одобрява тази мярка - тя нито е необходима, нито полезна. Мястото на армията не е по улиците на градовете ни, защото това просто не е нейната роля в условията на демокрация. Действително тя трябва да се намесва при война, но военните сили, за разлика от полицията, не са обучени да поддържат реда и общественото спокойствие или да защитават демокрацията и човешките права. Това е работа на полицията, която е доказала своята ефективност за тяхното гарантиране. Армията не допринася за управлението на тази криза, но нейното присъствие засилва чувството за несигурност в градовете. Ако мярката обаче бъде одобрена, тя трябва да се прилага за предварително определен срок и единствено когато е абсолютно наложително, а гражданите да бъдат обективно информирани за степента на заплахата.

В създалата се критична ситуация ЛПЧ желае да обърне внимание на два парадокса, които правителството трябва да разреши:

  1. Събитията от Париж доведоха до извънредна мобилизация на гражданите - израз на ангажираност към свободата на изразяване на мнение. Трудно е да разберем защо се вземат мерки за ограничаване именно на свободата на изразяване (като цяло и по-специално в интернет). Дори да е полезна и необходима, тази бдителност не трябва да се превръща в цензура.
  2. За последователен и всеобхватен подход спрямо тероризма федералното правителство следва да разгледа и въпроса за продажбата на оръжия в Белгия. Важно е да помним, че Саудитска Арабия и Катар са сред най-големите клиенти на страната ни, а е общоизвестно, че тези държави финансират джихадистки движения в Сирия и Ирак.

В заключение ЛПЧ призовава преценката на необходимостта, пропорционалността и потенциалните ефекти от тези мерки за борба с тероризма да се извършва изключително внимателно. ЛПЧ подчертава, че предложените мерки са краткосрочни и по никакъв начин няма да решат проблема с тероризма и радикализма. За да се бори ефективно с тях, страната трябва да разгледа много по-сложни въпроси, касаещи образованието, заетостта, дискриминацията и международната политика. Нужен е комплексен подход, а не засилени мерки за сигурност, тъй като те се борят само със симптомите, а не с болестта.

Борбата срещу тероризма е и борба за опазване на основните ценности на демокрацията. Ако основните свободи станат жертви на тази борба, следва да заключим, че терористите са я спечелили.