Tech & Rights

Случаят Абдуллах Бююк – не епизод, а системен проблем за България

През август българските власти предадоха на Турция техния гражданин Абдуллах Бююк въпреки забрана за екстрадация от две съдебни инстанции. Председателят на БХК Красимир Кънев припомня, че това далеч не е единственият подобен случай.

by Bulgarian Helsinki Committee
Това е само един от няколкото случаи, в които България предава чуждестранни граждани в страни, където животът им, сигурността и правата на човека са изложени на сериозен риск, казва Красимир Кънев - председател на Български хелзинкски комитет (БХК).

България на най-високо държавно ниво грубо наруши закона и осъществи екстрадиция, прикрита като експулсиране. Абдуллах Бююк бе изпратен в страна, в която неговата сигурност и права ще бъдат изложени на сериозен риск. Но това не е единствения подобен случай.

Става дума за системен проблем не само на българското правителството, но и на органите на съдебната власт. БХК документира в последните години далеч по-тежки случаи, с някои от които организацията се ангажира с правна защита и сезира Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

  • През 2012 г. Апелативният съд във Велико Търново предаде за екстрадиция в Русия чеченеца М. Г., обвинен за участие във въоръжената съпротива срещу руските федерални власти. М. Г. имаше бежански статут в Германия, но това не попречи на българския съд да постанови неговата екстрадиция в страна, в която неговият живот и лична сигурност биха били сериозно застрашени. По това дело ЕСПЧ даде „привременни мерки“ и преустанови принудителното извеждане, а впоследстиве, през март 2014 г. България бе осъдена от съда в Страсбург.
  • През 2013 г. българските имиграционни власти се опитаха да експулсират в Сирия палестинецът М.М., лице без гражданство, но роден и израснал в Дамаск. В България той е с хуманитарен статут и пребивава напълно законно. М.М. е заподозрян че е „заплаха за националната сигурност“. Това се случи в разгара на гражданската войната в Сирия. М.М., за когото бе изваден пасаван от сирийското посолство в София, беше открит противник на президента Башар ал-Асад. Но нито личната история, нито защитения статут и законното му пребиваване в България попречиха на българските власти да се опитат да го експулсират в Сирия в разгара на войната. По това дело ЕСПЧ даде привременни мерки, с които предотврати експулсирането. Самото съдебно решение се очаква до края на годината.
  • Преди седмица българските имиграционни власти успешно експулсираха в Русия чеченеца Шоип Тутаев, когото президентът на чеченската република Рамзан Кадиров заплаши публично от телевизионния екран със саморазправа. Тази открита заплаха от човек, който никога не се е колебал да изпълни това, което заявява, не бе достатъчен аргумент за българските власти да предоставят защита на Тутаев.
  • Преди два дни, на 13 август, БХК научи от медиите, че двама кюрди са депортирани в Турция. В турската преса се посочва, че Р.И. и С.К. са членове на крилото на ПКК – КСК /Koma Ciwaken Kürdistan – Съюз на кюрдските общности с лидер Мурат Карайълан. Българските власти са ги предали обратно на турските, въпреки сериозната заплаха за техния живот и физическа сигурност след завръщането им обратно в Турция и в грубо нарушение на международното право.

Това е само една малка част от случаите, в които България предава чужди граждани в страни, в които е вероятно техният живот, сигурност и човешки права да бъдат изложени на сериозен риск. Международното право забранява това категорично, а опитите за предаване в миналото предизвикаха мерките и решенията на ЕСПЧ по споменатите български, както и по много други дела.