Нетърпимост и корупция в съчетание с рекордна безработица и бедност, екстремизъм и конфликт за енергийни доставки между 47-те страни членки - това беше обобщението от доклада на Съвета на Европа (СЕ), организация за човешки права със седалище в Страсбург.
"Европа е изправена пред най-голямата криза по отношение на човешките права след края на Студената война”, предупреди в прессъобщение Турбьорн Ягланд, генерален секретар на Съвета на Европа, като посочи липсата на демократично равновесие, независими медии и съдебна система като причина за ширещата се корупция и злоупотреба с власт на континента, както в пределите на ЕС, така и извън него.
Според данни от доклада, 39 от страните членки на Съвета на Европа са изправени пред сериозни проблеми с дискриминацията, в 30 от тях условията в местата за задържане са незадоволителни, в 26 страни корупцията преобладава, а в 20 е регистрирано сериозно полицейско насилие, наред с други нарушения.
Правозащитната организация призова за по-редовен мониторинг при наличието на продължителни и сериозни нарушения на човешките права и подчерта нуждата от механизми за наблюдение, които да оперират в неразрешени зони.
Що се отнася до превенцията на нарушения, засягащи свободата на словото и свободата на събиране и сдружаване, Съветът на Европа призова за мониторингов механизъм, който да е в състояние да реагира мигновено, когато това се налага, а също и да докладва на Комитета на министрите с предложения и препоръки.
Друг основен проблем е засилването на неравенството, задвижвано от икономическата криза в Европа. Във връзка с това, Европейската социална харта (ЕСХ) трябва да придобие по-висок приоритет, а нейните мониторингови механизми да бъдат подсилени.
Нарушения на основните човешки права (и брой на държавите, в които тези нарушения са регистрирани):
В доклада най-общо се посочват две основни притеснения, засягащи гарантирането на демократичните ценности и върховенството на закона. Първо, върху някои от стандартите, определени от Съвета на Европа, не се извършва мониторинг, тъй като липсват специфични механизми за наблюдение, например в сферата на свободата на словото. Второ, някои от стандартите биват наблюдавани от два или повече различни органа, чиито компетенции отчасти се припокриват.
Търсейки решение на проблемите, Ягланд пише: "Призовавам лидерите на Европа да се възползват от възможността, предоставена от този доклад, и да съдействат за укрепването на нашата уникална система от конвенции. В контекста на този доклад, намирам конструктивния двустранен диалог с държавите членки за много окуражаващ и положителен знак." каза още Ягланд и добави - “За да се предотврати повторната поява на кризи, всички държави членки трябва да се ангажират изцяло и недвусмислено с Европейската конвенция за защита правата на човека, както и с други основни конвенции на нашата организация."
За да се защитят принципите на правовата държава, демократичните принципи и правата на човека, Съветът на Европа призова за нова паневропейска програма за сигурност. В тази връзка Ягланд покани лидерите на срещата на върха на Съвета на Европа през 2015 г., посветена на демократичната сигурност.
Пълният текст на доклада на Съвета на Европа е достъпен тук.