Симона прекара 34 години от живота си в институция в Румъния. Условията там бяха лоши, а самата тя бе подложена на ненужни ограничения. Преди три години Симона се премести в обикновена къща в град Михайлести.
Сега тя има приятели, работа и може сама да решава какво да прави с живота си. Казано накратко, тя има свобода.
Ако ЕС не предприеме веднага действия за изпълнение на член 19 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, даващ им право да живеят самостоятелно и да се интегрират в обществото, свободата на Симона, и тази на стотици хиляди като нея, ще остане несбъдната мечта за останалите. Това означава, че те ще продължат да живеят затворени в институциите.