Tech & Rights

Непълнолетно момиче осъди България в Страсбург заради настаняване в интернат

Поредно осъдително решение срещу България, засягащо проблемите на системата на детското правораздаване и закрила за деца изобщо.

by Bulgarian Helsinki Committee
(Image: Stewart Black - Flickr)

Дарина (името не е истинско) е родена през 1999 г. в град Плевен. Израства в проблемно семейство. През август 2012 г. е настанена в кризисен център за деца, пострадали от насилие. Година по-късно местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни иска от съда да я премести във възпитателно училище-интернат с цел да бъде предпазена от възможно сексуално посегателство, тъй като трафикантите отново се свързват с нея. Съдът не уважава искането и посочва, че настаняването на момичето в интернат е вероятно да има отрицателно въздействие върху психическото и социалното ѝ развитие предвид неблагоприятната среда, която този вид услуга предлага.

Месец по-късно комисията отново иска от съда да позволи преместването на Дарина, тъй като тя на няколко пъти бяга от кризисния център, идва от нестабилна семейна среда и общува с хора, които я подбуждат към неморално поведение и я склоняват към проституция. Този път искането е уважено въпреки молбата на момичето да не бъде настанявано в интернат. Дни преди преместването си Дарина прави опит за самоубийство. След двудневен престой в болница е изпратена в интерната в село Подем. Възрастните, които я склоняват към проституция, така и не са наказани.

Делото в Страсбург

През 2014 г. Дарина завежда дело, водено про боно от БХК, в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) заради настаняването ѝ в интернат. Тя се позовава на член 5.1. от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), засягащ правото на свобода и сигурност. Дарина твърди още, че е нарушено и правото ѝ да обжалва законосъобразността на задържането (чл. 5.4. от ЕКПЧ). Делото ѝ засяга и член 8 от Kонвенцията (право на зачитане на личния и семейния живот), тъй като кореспонденцията и телефонните ѝ разговори са били следени във въпросната институция.

Съдът намира, че има нарушение на член 5.4. от Конвенцията, тъй като на Дарина не е предоставена възможност за периодично преразглеждане на решението за настаняване в интернат. Според българското законодателство няма периодичен съдебен контрол, а настанените деца, както и техните родители, нямат право да поискат преразглеждане на възпитателната мярка.

В решението се отделя внимание и на факта, че всички телефонни разговори на Дарина, както и на другите настанени деца, са били следени, без оглед на това, с кого е разговаряла – включително с членове на семейството, организации, защитаващи правата на децата и др. Съдът заключва, че подобна практика не е основана на индивидуална оценка на риска и представлява нарушение на член 8 от Конвенцията.

Прочетете прессъобщението на ЕСПЧ тук (на английски).