Tech & Rights

Италия бе осъдена за измъчването на затворници

Италия за пореден път беше осъдена от Европейския съд по правата на човека, тъй като позволява на полицията да измъчва затворници, потъпквайки човешките права. Време е изтезанието да се въведе като престъпление в италианския наказателен кодекс.

by Associazione Antigone

За втори път през последните няколко седмици, Италия беше осъдена от Европейския съд по правата на човека за нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека. И в двата случая страната бе осъдена за наслие от страна на полицията. Първи беше случаят на Dimitri Alberti, където съдът определи, че насилието, претърпяно от Valentino Saba на 3-ти април 2000 г., докато е бил в затвора в Sassari, представлява нарушение на човешките му права. Tози път обаче съдът не само осъди конкретния случай на насилие, но и отговора на Италия, заявявайки, че страната не отговаря напълно на изискването за цялостно и ефективно разследване, както се изисква от закона.

"Най-накрая, след 14 години, справедливостта възтържествува", каза Patrizio Gonnella, председател на асоциация Антигона. "Но за да се случи това, отново трябваше да се обърнем към Европейския съд по правата на човека. Тези решения са недопустими за една цивилизована страна като Италия, от която се предполага, че трябва да се отнася към всекиго с уважение и достойнство. Сериозен е и въпросът защо при установени нарушения на чл. 3, нашата съдебна система не е в състояние да реагира адекватно. Това се случва, тъй като изтезанието не е въведено като престъпление в наказателния кодекс на Италия. Ако това се случи, давността на подобни случаи не би била толкова кратка."

"Поради тази причина," продължава Gonnella, "политиците трябва да вземат позиция по някои въпроси, изискващи да бъдат разгледани незабавно: включването на изтезанието като престъпление в наказателния кодекс; безнаказаността на тези, които извършват актове на насилие срещу задържани лица; адекватни механизми за образование и обучение на служителите на правоприлагащите органи".

Асоциация Антигона беше тази, която помогна да се заведе дело срещу държавата за насилието в затвора Sassari. Организацията стартира най-мащабното разследване в цяла Европа на насилието, случващо се в затворите. Разследването доведе до ареста на близо 100 полицаи и други служители от персонала.

По-долу можеш да прочетеш откъс от третия доклад относно условията в затворите, публикуван от асоциацията, наречен "Антигона в затвора", в който се обсъжда случая Sassari:

"На 27-ми март 2000 г., около полунощ, обитателите на затвора San Sebastiano в Sassari започнаха мирен протест, тропайки по решетките на килиите с прибори за хранене, подпалвайки чаршафи и взривявайки кутии с газ. Този протест бе последван от втори, този път на служителите на затвора, които обявиха стачка. Заради нея затворниците бяха оставени без достъп до sopravvitto (столова) и без цигари. На 3-ти април се организира обща евакуация на затворниците, които бяха прехвърлени в други затвори в Сардиния. По време на прехвърлянето, 30 затворници са били брутално пребити. Техните близки започват протест и подават първите оплаквания. На 18-ти април 2000 г., асоциация Антигона се среща с ръководителите на администрацията на затворите. На 20-ти април, майките на малтретирани млади затворници организират бдение със свещи. На 3-ти май 2000 г., прокуратурата издава 82 съдебни постановления на офицери и служители, участвали в инцидента - 22 от тях са задържане в затвора, а 60 от тях - домашен арест. Регионалният началник на администрацията, надзирателят и командирът на затвора също участват в разследването."

Gavino P. от клетка 75 разказва: "В деня, в който се случи нападението, бях във вътрешния двор, до който се стига по тунел. Всички трябваше да минем по един и същи път, с ръце зад гърба чак до заседателните зали. Когато ми сложиха белезници, сякаш тотално изключих. Спомням си, че ме съблякоха гол. Престорих се, че припадам, като така се надявах да ме оставят на мира, но те ме биха, паднал на земята. В заседателната зала се запознах с един затворник, който се беше подмокрил."

Друг затворник - Masimo D., разказва: "Командирът хвана ухото ми, опитвайки се да се откъсне обицата ми. Друг пазач се намеси, за да ме предпази. "Ще се разправям с теб по-късно", ми каза командира. Constantino C., друг затворник и свидетел, си припомня една от най-страшните гледки: тази на друг затворник, чиято глава е потопена насила в кофа с вода.