Когато се споменава за насилствени изчезвания, най-вероятно се сещаме за Аржентина, Чили и Чечения. Въпреки това, в сърцето на Европа, хиляди испански семейства още копаят край пътища и полета в търсене на своите изчезнали близки, вероятно заровени в масови гробове, разпръснати из цялата страна. Смята се, че повече от 110 000 души са изчезнали по време на Испанската гражданска война и последвалия режим на Франко, което би означавало, че Испания е страната с най-голям брой насилствени изчезвания в света.
Насилствените изчезвания представляват нарушение на множество основни права, което продължава, докато не се установи съдбата и местонахождението на жертвите. В момента, такова е положението с десетки хиляди изчезнали лица, заровени в масови гробове из цяла Испания. Системната безнаказаност, толерирана и насърчавана от властите в Испания, допринася за удължаване на страданията на семействата на жертвите.
Испанската гражданска война започва през 1936 г. и продължава три години, последвана от диктатура, начело с генерал Франко (продължила до 1975 г.). През този период са били извършени сериозни нарушения на човешките права, включително насилствени изчезвания. Нов конституционен режим е създаден едва през 1978 г., което означава, че страната съществува в условията на демокрация вече почти 36 години.
Въпреки това, жертвите на насилствени изчезвания и техните семейства още търсят справедливост, истина и обезщетение. За испанските органи и съдилища тези искове за справедливост и истина отварят стари рани, които времето е излекувало, и заплашват с ново разделение на страната. Както Специалният докладчик на ООН по въпросите на справедливостта, истината и обезщетенията заяви след посещението си в Испания, защитата на жертвите не е въпрос на подкрепа за един или за друг, а е въпрос на човешки права.
Той също така каза, че демокрацията на Испания е достатъчно зряла, за да уреди проблемите от своето минало. Работната група на ООН за насилствените или принудителни изчезвания определи, че правото да знаеш истината за съдбата и местонахождението на роднините си "е абсолютното право" и "задължение, което трябва да бъде спазено съгласно международното право". Както работната група, така и Специалния докладчик подчертаха, че имайки предвид напредналата възраст на роднините на жертвите, властите трябва спешно да вземат мерки. Стресът и мъката, които семействата на изчезналите са понесли и продължават да търпят, съставлява нови нарушения на човешките им права, в това число и изтезание.
Работната група на ООН също определи, че "дори когато някои обстоятелства по насилственото изчезване са отпреди години или десетилетия, ако други обстоятелства остават, и особено ако съдбата или местонахождението на жертвата не са установени, то делото трябва да се разглежда от наказателните съдилища без да се разделя на по-малки части". Комитетът на ООН за насилствените изчезвания поиска Испания да "гарантира, че всички изчезвания са проучени задълбочено и безпристрастно, независимо от времето, което е изтекло, дори и да няма подадена жалба". Въпреки препоръките на ООН и нормите на международното право, испанските власти отричат характера на продължено престъпление, който насилственото изчезване има и възпрепятстват разследването на сериозни нарушения на правата на човека.
Престъплението насилствено изчезване не съществува в испанския наказателен кодекс, въпреки че по силата на международното право включването му изрично се изисква. Реформата в Наказателния кодекс, която в момента се обсъжда в парламента на Испания, трябва да включва това изменение. Комитетът на ООН и работната група настояват държавата да "приеме необходимите законодателни мерки, за да направи насилственото изчезване отделно престъпление, както произтича от чл. 2 от Конвенцията, и то да бъде наказуемо с подходящи санкции, имайки предвид изключителната му сериозност".
На Международния ден на жертвите на насилствени изчезвания, ние вярваме, че най-добрия начин Испания да почете жертвите и техните семейства е като се съобрази с международните си задължения и изпълни препоръките, изготвени от органите на ООН. Ето защо днес ние инициираме тази петиция, адресирана до министър-председателя и до министъра на правосъдието. Помогнете ни да потърсим истина, справедливост и обезщетение за жертвите и техните семейства!